Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2014 11:28 - ГОСПОДАРИТЕ НА ПАРИТЕ ИЛИ КАК МЕЖДУНАРОДНИТЕ БАНКЕРИ УСТАНОВИ-ХА КОНТРОЛ НАД АМЕРИКА
Автор: yanakk Категория: Политика   
Прочетен: 1355 Коментари: 1 Гласове:
0



   


„THE MONEY MASTERS”

 

https://www.youtube.com/watch?v=HfpO-WBz_mw

 

 

 

26. МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ФОНД, СВЕТОВНА БАНКА 


Стоя пред главния офис на международния валутен фонд, който се намира във Вашингтон. Срещу него се намира главния офис на Международната Банка. 


Въпросът е какви са тези организации и кой ги контролира? 

И най-важното е на прага ли са да предизвикат нова световна криза ? 

Нека сега се върнем малко назад до момента след края на Първата Световна Война. Хората били уморени от тази война. И така, под прикритието на миротворци, чейнджаиите измислили план, как да наберат още повече мощ.Те предложили да се създаде световно правителство с мотивите, че само такова би предотвратило нови войни. Планът трябвало да се осъществи в три стъпки: създаване на Международна Банка, Международен Съд, който да се намира в Хага, Холандия, и Международен изпълнителен и законодателен орган, наречен Лига на Нациите. Наставникът на президента Клинтън, историкът Карол Кигли пише в своята книга от 1996г „Трагедия и Надежда” така: 
„Международните банкери имат план да създадат една Световна система, която да държи и контролира финансите, за да могат да контролират политическата система във всяка една страна и икономиката по света като цяло.” 

 

Системата ще управлява на феодален принцип чрез Централните банки по света, на базата на тайни договорки, определяни на тайни срещи. Връхната точка на системата ще бъде Международната Банка в Базел, Швейцария, управлявана и контролирана от Централните банки, които сами по себе си са частни. Всяка Централна Банка ще цели да доминира върху своето правителство, чрез възможността да контролира отпусканите заеми, да манипулира валутата, да въздейства върху икономическото състояние в страната и да влияе на тези политици, които сътрудничат с последвало парично възнаграждение.

Въпреки силния натиск на международните банкери и пресата, шепа сенатори начело със сенатор Хенри Лодж запазили САЩ вън от този план. Без участието на САЩ, Обединените нации бяха обречени.Странното е, че въпреки че САЩ отхвърлят Световната Банка Федералния резерв игнорира своето правителство и нагло изпраща свой представител в Швейцария, за да участва в срещата на банкерите там и така до 1994 г. когато САЩ най-накрая официално биват въвлечени. 

 

Тъй като, тяхното Световно правителство се осуетявало чейнджаджиите прибягнали до старата позната формула: нова война, за да се изтощи съпротивата докрай, а междувременно да натрупат и сладки печалби. След края и на тази война, Уол Стриит помага на Германия да се възстанови чрез Тисен Банкс, в Ню Йорк, точно както Чейс Банк, помогна във финансирането на болшевишката революция в Русия през Първата Световна Война. Чейс Банк се контролира от Рокфелерови. Впоследствие се слива с Уорбург Манхатън Банк и се образува Чейс-Манхатън Банк. После се слива с Кемикъл Банк от Ню Йорк и става най-голямата банка на Уол Стриит. Стратегията им сработва и още преди края на Втората Световна Война, Световното Правителство е вече на старта. 

 

През 1944 в Бретън Уудс, Ню Хампшир МВФ и Международната банка са одобрени с участието на САЩ. Лигата на Нациите, преименувана на Обединени Нации, е одобрена през 1945 г. Скоро и Нов Международен Съд започва да функционира. Цялата опозиция срещу тези организации преди Втората световна се беше изпарила от топлината на войната, точно както било планирано.Създаването на тези организации става по същия начин, както се създава Банковия закон от 1864 г. и Федералния резерв от 1913 г., само че вече в световен мащаб. Те създадоха банков картел, съставен от централните банки по света, който постепенно събра сила да диктува кредитната политика на банките на всички нации.

Точно както Федералният резерв одобри създаването на новите фиатни пари (Фиатни пари означава пари, декларирани от правителство като законно платежно средство, печатани от държавата пари, които не са конвертируеми в нещо друго.- бел.моя) наречени валута на Федералния Резерв, на МВФ беше дадена властта да издава нови фиатни пари наречени 
SDR (Special Drawing Right, Специални права на тираж, са международна разчетна парична единица, безналични международни резервни активи, - бел. моя).

До създаването на МВФ има излишни 30 милиарда долара SDR. Нациите - членове са притиснати да направят техните валути взаимно-заменяеми за SDR. През 1968 г. конгресът в САЩ приема закон и упълномощава ФЕД да приеме SDR, като ценни книжа в САЩ и да издаде банкноти в замяна. 
Какво означава това ? 
Означава, че в САЩ, тези SDR са вече част от нашите законни пари. 

Но какво стана със златото?
SDR вече са подплатени със злато, а две трети от световното злато е вече в ръцете на Централните банки и чейнджаджиите могат да започват да преправят световната икономика, по начин, който смятат че е най-печеливш за тях. 


Запомнете: точно както ФЕД е контролиран от неговия управителен борд така и МВФ е контролиран от неговия си управителен борд, които са или притежатели на различни Централни банки или управители на разни национални финансови отдели, управлявани от техните Централни банки. Гласуваното доверие на МВФ, означава за САЩ и Великобритания, че както ФЕД и Банк ъф Ингланд - притежават пълен контрол над тях. 

Както ФЕД притежава контрола над количеството пари в обръщение в САЩ така МВФ и Световната Банка контролират парите в цял свят. 
Така че, ние виждаме повторение на измамата на старите златари на национално ниво, с участието на централни банки, като ФЕД, и на международно с участието на МВФ и Световната банка. 

Дали тези организации, като МВФ и Световната Банка, които ние наричаме общо „Световна Централна Банка”, в настоящия момент не свиват и разширяват световния кредит ? 
Да. Правилата създадени през 1988 от БМР изискват световните банки да повишат капитала и резервите си до 8% от задълженията си до 1992. Увеличените изисквания поставят горна граница на даването на заеми с частични резерви, както и изискванията за резерви в наличност. 


Какво е значението за света на тази
 „маловажна наредба”, приета в едно швейцарско градче ? Значението му е, че нашите банки не могат безкрайно да дават заеми и да отлагат следващата депресия, тъй като съотношението между резерви и заеми е определено. 

 

Това значи, че нациите с най-ниските банкови резерви, са почувствали ужасния ефект от това свиване на кредитите, а банките са затруднени в събирането на пари, за да повишат резервите си до 8%. За да съберат парите, трябва да продават акции което потиска пазарите им и те първи навлизат в период на депресия.

Япония през 1988 беше сред страните с най-ниските изисквания за капитал и тя беше най-тежко засегната от наредбата, и първа изпита финансовата катастрофа, започнала веднага през 1989, която заличи 50% от стойността на пазара на акции от 1990 насам и 60% от стойността на търговските недвижими имоти. Банк ъф Джапан намали лихвените си проценти до 0.5%, като по този начин даваше пари почти без лихва, но въпреки това деперсията се задълбочи.

Поради спасителната операция на САЩ от $20 милиарда за Мексико, финансовият колапс на тази страна вече не е тайна. Въпреки помощта, икономиката продължи да бъде в бедствено положение. Поредица от огромни заеми бяха отпуснати, като новите заеми дадоха единствено възможност, страната да си изплати лихвите по старите дългове. В южната част на Мексико бедните открито се бунтуват, защото всяко песо се източва извън страната за лихвени плащания. Важно е да се отбележи, че се извършва радикално преместване на властта. 

 

Народите стават слуги на една наднационална централна банка, контролирана от няколко от най-богатите световни банкери. МВФ с лекота създава SDR - Специални права на тираж в счетоводните си книги. Все повече нации вземат заем, за да изплатят лихвите по стари заеми и така попадат под контрола на безличните бюрократи от Световната централна банка. Със задълбочаването на световната депресия, Световната банка ще може да взема решения относно живота или смъртта на тези нации.Тя ще решава на кои народи ще бъдат отпускани нови кредити и кои народи ще гладуват.

Независимо от приказките за развитие и изкореняване на бедността, резултатът е прехвърляне на богатството на страните длъжници в ръцете на централните банки и чейнджаджиите, които контролират МВФ и Световната банка. 

Например, през 1992, страните от Третия свят, които бяха взели заеми от Световната банка, платиха на централните банки на развитите страни $198 милиона повече, отколкото бяха получили от Световната банка. Всичко това увеличава задлъжнялостта им в замяна на временното облекчаване на мизерията от предишните заеми. Плащанията по лихви вече надвишават стойността на новите заеми. 


През 1992 външният дълг на Африка достигна $290 милиарда, 2.5 пъти повече от дълга през 1980, което се изрази в покачване на детската смъртност и безработицата, влошаване на обучението, жилищата и здравето на хората. Целият свят е изправен пред неизмерими страдания, които вече унищожават третия свят, а сега вече и Япония. 

От всичко това се облагодетелстват чейнджаджиите. 

 

Както каза един достоен бразилски политик: 

„Третата световна война е вече започнала.
Това е една тиха и не по-малко зловеща война.
Тази война унищожава Бразилия, Латинска Америка и особено всички страни от Третия свят. 
Вместо войници, умират деца. 
Това е война за дълга на Третия свят, война чието основно оръжие е лихвата – оръжие по-смъртоносно от атомната бомба и по-унищожително от лазерния лъч.” 

27. ЗАКЛЮЧЕНИЯ 


Въпреки че ще бъде абсурдно да пренебрегнем ролята на влиятелните семейства, като Ротшилд, Уорбърг, Шиф, Морган и Рокфелер, при един преглед на банките и банковата система с частични резерви, трябва да се знае, че днес някои от централните и големите търговски банки, съществуват от триста години и са дълбоко вкоренени в икономическия живот на много народи.Тези банки вече не зависят от наличието на интелигентни личности, като Нейтън Ротшилд. Преди години въпросът за собствеността беше от значение, сега вече не е. Банк ъф Инглънд и Банк ъф Франс бяха национализирани след Втората световна война, но това не промени нищо.Те продължават да разширяват властта си под закрилата на множество закони, платени политици и зависими медии, без да се влияят от смяната на поколенията. За три века те успяха да придобият излъчването на порядъчност, щафетата е предадена на наследниците от шестото поколение, отгледани в система, в която те служат в управителните тела на безброй много търговски и филантропски организации. Незначителна ще бъде ползата от съсредоточаването на вниманието ни върху личности или фамилии и това ще ни отдалечи от търсенето на лекарството.


Проблемът е много по-сериозен.

Той е в порочната система, която позволи и позволява съсредоточаването на огромни богатства във все по-малко ръце, това е днешният икономически проблем. Ако смените имената на основните играчи, проблемът няма да изчезне, нито пък значението му ще отслабне. 
Може да се каже, че от хилядите чиновници работещи в Световната банка, централните и международни банки, само една много малка част имат представа за това което се върши. Без съмнение, те ще бъдат ужасени, когато разберат, че с труда си те допринасят за ужасяващото обедняване и поробване на човечеството в полза на няколко свръхбогати плутократи.Така че, безполезно е вече да изтъкваме ролята на отделните личности. Проблемът излиза извън обсега на на политическото дясно или ляво. 

 

Както комунизмът и социализмът, така и монополистическият капитализъм са били използвани от чейнджаджиите. Днес те печелят и от двете страни на новия политически спектър - и от „социалното общество” на така нареченото ляво крило, и от капиталистите на свободната инициатива, стремящи се към пълното премахване на държавната намеса в техните дела. И в двата случая банкерите печелят. 
Паричната реформа е НАЙ-ВАЖНИЯТ политически проблем пред нацията. 

 

Нека сега да преминем към заключенията, в същия дух, който Линкълн провъзгласи: „С добри намерения към всички и без омраза към никого.” 

 

В началото на филма ние зададохме няколко тревожни въпроса. Нека да видим дали сме им дали отговор. 
„Какво се случва с Америка днес? 
Защо сме затънали до гуша в дългове? 
Защо политиците не са в състояние да контролират дълга?” 
Защо сме затънали до гуша в дългове? 
Защото се трудим при една кредитна парична система създадена и контролирана от частни банкери. 

Някои могат да кажат, че Федералният резерв е полуправителствена агенция. Но президенът назначава само двама от седемте членана Управителния борд на Федералния резерв и той ги назначава за период от 14 години – много по-дълъг от неговия. Сенатът наистина одобрява тези назначения, но на практика президентът няма смелостта да назначи никого без одобрението на Уол Стрийт. Това разбира се не изключва възможността, че някои почтени мъже могат да влязат в борда на управителите, но истината е че Фед, както и почти всички централни банки, работи независимо от правителството. Някои ще кажат, че Фед допринася за паричната стабилност. Ние видяхме сегашният управител на Банк ъф Инглънд, Еди Джордж да твърди, че това е най-важната роля на една централна банка. 

Всъщност историята показва, че провалът на Фед в тази насока е пълен. През първите 25 години, от съществуването си,Фед е причинила три икономически падения, включително и Голямата депресия, а през последните 30 години ни доведе до една безпрецедентна инфлация. Отново заявявам – това не конспиративна теория, а добре известен факт сред елитните икономисти. 

 

Според думите на Нобеловия лауреат, икономистът Милтън Фрийдмън: 

„Пазарът на акции, цените и производството, станаха значително по-нестабилни след създаването на системата на Федералния резерв. Най-драматичният период на нестабилност в производството беше този между двете войни, който включва жестоките свивания на паричното предлагане от 1920-1921, 1929-1933 и 1937-1938. Нито един двадесетгодишен период в американската история не е произвел три така остри парични контракции.Тези факти ме убеждават, че поне една трета от инфлацията по време и след Първата световна война, може да се припише на системата на Федералния резерв, и че остротата на всяка една от тези контракции се дължи на решения и пропуски на властимащите във Федералния резерв. Система, която дава толкова голяма власт и свобода на действие на ограничен брой хора, при което грешките, независимо от това дали са умишлени или не, могат да предизвикат такива сериозни последици е лоша система.Тя е лоша за тези, които вярват в свободата, защото дава такава власт без никаква възможност за ефективен контрол от страна на политиците - това е основният политически аргумент против съществуването на независима централна банка. Ако цитираме Клеменсо, проблемът с парите е твърде сериозен проблем, за да бъде оставен в ръцете на централните банкери.” 

 

Ние трябва да се поучим от историята докато все още можем. Защо политиците не могат да контролират дълга? Защото всичките ни пари се създават с дълг.Това е система основана на дълг. Парите ни се създават чрез покупката на държавни облигации. Обществото купува облигации, банките купуват облигации, чужденците купуват облигации, а когато Фед реши да влее нови пари в системата, също купува облигации, но ги заплаща със счетоводни вписвания, пари създадени от въздуха. След това, тези нови пари създадени от Фед се умножават десетократно от частните банки, благодарение на принципа на частичните резерви. Въпреки че банките не създават валута, те създават чекови пари или депозити, като дават нови заеми.Те дори инвестират част от тези фалшиви пари. Всъщност, повече от един трилион долара от тези пари са използвани за закупуване на правителствени облигации на свободния пазар, от които банките печелят 50 милиарда долара всяка година, без да поемат какъвто и да е било риск. По този начин, давайки, заеми с частични резерви, банките създават повече от 90% от парите и причиняват над 90% от инфлацията (в момента 97%). 

Можем ли да направим нещо? 
За щастие, съществува начин сравнително лесно, бързо и без финансови проблеми да се реши въпроса. Можем в рамките на 1-2 години да премахнем дълга, като изплатим правителствените облигации с безлихвени банкноти на САЩ, такива, каквито Линкълн е печатал. Разбира се, това би предизвикало огромна инфлация, понеже нашата валута се умножава от банковата система с частични резерви. 

Ето ви и гениалното решение, предложено от Милтън Фрийдмън, което ще стабилизира паричното предлагане и ще избегне инфлация или дефлация докато се изплаща дълга. 
Докато съкровищницата изкупува обратно облигации, с банкноти на САЩ, задълженията за резерви на банките във вашия град ще растат пропорционално, така че количеството пари в обръщение ще остане постоянно. След като притежателите на облигации ги разменят за банкноти на САЩ.Те ще ги депозират в банките и по този начин ще се увеличат банковите резерви. След като всички облигации бъдат сменени с банкноти на САЩ, банките ще бъдат 100% процента, а не частично обезпечени с резерви, както е сега. От този момент сградите на бившия Федерален резерв ще се използват само като места за кеширане на чекове и трезори за банкнотите на САЩ. Законът за Федералния резерв ще бъде ненужен и ще бъде анулиран.Паричната власт отново ще бъде дадена на правителството. Банките не ще могат да създават пари, или пък да намаляват обема им.Така националният ни дълг ще може да се изплати за около една година, а Фед и банковото дело с частични резерви - забранени, без да се стига до фалит на нацията, финансов колапс, инфлация, дефлация или каквато и да е промяна в трудовото ежедневие на американеца. За обикновения американец разликата ще бъде в това, че за пръв път от създаването на Федералния резерв през 1913, данъците ще започнат да се понижават. Ето ви една истинската полза за вас, а не за международните банкерите. 

А сега нека да разгледаме тези предложения в подробности. 

Ето основните принципи на Закона за паричната реформа, който трябва да бъде одобрен от Конгреса. Създадохме предложение за Закон за паричната реформа, който сме включили в края на текста. Разбира се, вариации със същия резултат ще бъдат добре дошли. 

1. Да се изплати националния дълг с безлихвени банкноти на САЩ. Както беше казал Едисън, щом като САЩ могат да емитират облигации, те могат да емитират и доларови банкноти. И двете се гарантират от вярата в доброто състояние на правителството на САЩ. Това означава заменяне на един вид правителствени задължения с друг вид. Едното носи лихвено задължение, а другото не. 

Банкнотите на Федералният Резерв могат да се използват,но не и да се печатат след забраната за Фед, така че предлагаме използването на банкноти на САЩ. 

2. Забрана на банковото дело с частични резерви. С изплащането на дълга, пропорционално ще се повишават и изискванията за резерви за всички банки и финансови институции, за да се поемат новите банкноти на САЩ, които ще бъдат депозирани и ще увеличат банковите резерви. Към края на първата година на преходния период, задълженията на финансовите институции еднократно ще бъдат поети от правителството на САЩ. С други думи, те също ще бъдат изплатени с безлихвени банкноти на САЩ, като паричното предлагане ще остане стабилно. В краят на първата година, целият национален дълг ще бъде изплатен и ще се радваме на привилегиите на банковото дело с пълни резерви. Фед ще бъде отживелица и анахронизъм. 

3. Да се анулират Закона за Федералния резерв от 1913 и Закона за националните банки от 1864г.Тези закони делегират паричната власт в ръцете на частен банков монопол.Те трябва да се отмененят и властта над парите да бъде отново върната на правителството и съкровищницата, където първоначално е била при президента Линкълн. Нито един банкер или личност свързана с финансовите институции не трябва да регулира банковото дело. След първите две реформи, тези два закона и без това ще станат безполезни, тъй като те се отнасят до банковото дело с частични резерви. 

4. САЩ трябва да напуснат МВФ, БМР и Световната банка.Тези институции и Федералният резерв са създадени за да централизират властта на банкерите над световната икономика и САЩ трябва да ги напуснат.Техните безобидни функции, като обмяна на валута ще бъдат поети на национално ниво или от нови организации с ограничена дейност.Този закон за паричната реформа ще гарантира стабилитета на паричния обем в обръщение, без да се причинява инфлация или дефлация. Да си припомним, че през последните 30 години Фед е удвоявал паричното предлагане на всеки 10 години.Този факт и частичните резерви са истинската причина за инфлацията и намаляването на покупателната способност, което е скрит данък.Този и другите данъци са истинската причина за това, че и двамата родители трябва да работят. 

Обемът на парите трябва да се повишава постепенно, за да имаме стабилни цени, пропорционално на нарастването на населението, или 3% годишно, а не по волята на група банкери, които се срещат потайно. Всички решения отнасящи се до обема на парите в американската икономика, трябва да се базират на статистиката за растежа на населението и нивото на ценовия индекс. Новите парични регулатори и хазната, която може би ще бъдат наречена Парична комисия, няма да имат свобода на действие по тези въпроси освен по време на война.Това ще осигури стабилен и непрекъснат растеж на паричния обем с 3% годишно, като цените ще бъдат стабилни и паричното предлагане няма да се колебае рязко. За да бъдем сигурни, че този процес е напълно честен и открит, всички разисквания ще бъдат обществени, а не тайни, каквито днес са заседанията на управителите на Фед. 

Защо смятаме, че реформата е възможна? 

Защото тя премахва двете причини за икономическата нестабилност: Фед и банковото дело с частични резерви, както и най-новата, Банката за международни разплащания (БМР). Най-важното обаче е, че опасността от остра депресия ще бъде премахната. 

Нека да чуем мнението на 
Милтън Фрийдмън за причината за дълбоките икономически депресии: 

„Не знам да е имало някога жестока икономическа депресия, която да не е била съпроводена с рязко намаляване на паричния обем. Също така не познавам случай на рязко намаляване на паричния обем, без той да е бил съпроводен от жестока депресия.” 

Емитирането на безлихвена валута не е радикално решение.То е било пропагандирано от Джеферсън, Мадисън, Джаксън, Ван Бюрен и Линкълн. 
Било е използвано и в Европа. 

БЕЗЛИХВЕНИ ПЛАТЕЖНИ ПАРИ НА ОБЩИНА ВЬОРГЛ, АВСТРИЯ

 

Най-добрият пример е един малък остров, близо до френския бряг на Ламанша, на име Гърнзи. Този остров е използвал емисии от безлихвени пари,за да плати строителните си проекти през последните 200 години. Намираме се в Гърнзи,а това е пазарът му за цветя и зеленчуци. Гърнзи е един от най-успешните примери за това колко добре работи безлихвената парична система. През 1815 бил назначен комитет, който да проучи как да се финансира построяването на нов пазар.Обеднелият остров не можел да понесе нови данъци, така че бащите на държавата опитали една нова идея – 
да емитират собствени книжни пари.Това били само шарени, необезпечени хартийки, но хората от острова се съгласили да ги приемат и търгуват с тях. За да им осигурят масова употреба, те били обявени за: „подходящи за плащане на данъци”. Разбира се, идеята не е нова. Америка преди революцията и много други страни по света я бяха използвали. Но това било нещо ново за Гърнзи и чудото станало. Този пазар все още се използва, а построяването му не увеличило задлъжнялостта на хората. 

Защо да не последваме примера на Гърнзи? 

Как ще реагират банкерите на такива реформи? 

Разбира се, банковият картел ще се противопостави на опитите за премахване на контрола им над световните икономики. Но също така е сигурно, че Конгресът има конституционалното право и задължение, да узакони емитирането на безлихвени пари, и да промени законите, гласувани в миналото под натиск. Несъмнено банкерите ще, правят мрачни предсказания, че емитирането на безлихвени пари ще предизвика жестока инфлация, но запомнете, че частичните банкови резерви са истинската причина за 90% от инфлацията, а не това, че дефицитите ще се изплащат с безлихвени банкноти на САЩ. 

При сегашната система, всички извънредни разходи на Конгреса се превръщат в облигации. Облигациите изкупени от Фед, след това се умножават многократно от банкерите, и причиняват 90% от инфлацията. Проблемът е в системата, основана на дълг и частични резерви.Трябва да пренебрегнем съпротивата им срещу реформите и да сме непоколебими до края на лечението. 

Сър Джозая Стамп, директор на Банк ъф Инглънд през двадесетте години, определи банковата система с частични резерви така: 

„Банковото дело е заченато в неравенство и родено в грях. Банкерите притежават Земята. Ако им я отнемете, но им оставите властта да създават пари, с един замах на писалката, те ще създадат достатъчно депозити, за да си я откупят отново. Ако им отнемете тази изключителна власт, всички огромни състояния, като моето ще изчезнат.Те трябва да изчезнат, защото светът в който ще живеем ще бъде по-добър и по-щастлив. Ако обаче вие пожелаете да си останете роби на банкерите и да си плащате за своето собствено робство, оставете ги да създават пари и да контролират кредитите.” 

Американците започват да го осъзнават. Днес над 3200 града и общини са подкрепили предложението, на една организация наречена „Независимост”. Движението „Независимост” настоява Конгресът да разреши на хазната да емитира годишно 90 милиарда долара в банкноти на САЩ, а не в банкноти на Фед или облигации, за да се дават пари без лихва на градове, общини и училища за нуждите им. Заслужава похвала фактът, че „Асоциацията на банкерите на Илинойс”, в която членуват 515 банки, ратифицира това предложение, което е стъпка в правилната посока. 

Както Милтън Фрийдмън многократно е казвал: 
„Не може да настъпи депресия без рязкото свиване на паричния обем.” 


В нашата система само Фед, БМР, заедно с американските банкери или комбинация от най-големите банки на Уол Стрийт могат да причинят депресия. С други думи, икономиката ни е толкова голяма и устойчива, че депресията не може да ни връхлети случайно. Ако не променим банковата система, те винаги ще имат тази власт.Те могат да изключат контакта на нашата икономика, когато поискат. Единственото решение е да се закрият Фед и банковата система на частичните резерви и да се оттеглим от БМР. 
Само това ще прекрати властта на международните банкери над икономиката ни. Една катастрофа на финансовите пазари, сама по себе си, не може да причини дълбока депресия. Само силното свиване на обема на парите може да причини една дълбока депресия. Пазарната катастрофа от 1929, унищожи само дребните и средни спекуланти, при което 3 милиарда долара смениха притежателите си.Тя беше димната завеса за свиване на обема на парите и кредитите с 33% през следващите 4 години, при което над $40 милиарда от богатството на средната класа премина в ръцете на големите банки. Въпреки воят и протестите на разделеният Конгрес, независимият Фед продължи да свива парите в продължение на цяло десетилетие. Едва Втората световна война сложи край на страданията на американците. 


При депресия, богатството което потъналата в дългове средна класа притежава, ще се заличи от безработица, ниски заплати и просрочени ипотеки. Ако не започнем да реформираме паричната си система, чейнджаджиите могат да направят това, което направиха през 1929 г. - да сринат пазара на акции и да използват това за димна завеса за свиване на паричното предлагане. Но ако сме решени да се борим за контрола над нашите пари, можем да се спасим сравнително бързо – може би за няколко месеца, когато банкнотите на САЩ влязат в обръщение и заместят парите на банкерите. Колкото по-дълго чакаме, толкова по-голяма е опасността да загубим изцяло контрол над нашата нация. Някои все още недоумяват, защо международните банкери искат да причинят депресия. Няма ли това да убие кокошката, която днес снася златните лихвени яйца? Спомнете си какво каза Лари Бейтс в началото на филма: ”В периодите на кризи, богатството не се губи, а само преминава в други ръце.” 

 

Имаме ли представа за това, какво ни готвят чейнджаджиите? 

 

Ето какво каза Дейвид Рокфелер, председател на Чейс Манхатън Банк, най-голямата банка на Уол стрийт: 

 

„Намираме се на прага на една световна промяна. 
Всичко от което се нуждаем е една дълбока криза и нацията ще приеме Новият световен ред.” 

 

Така че, една криза ще ускори техните планове. Въпросът е кога ще настъпи тази криза. За щастие все още имаме време. Не е много вероятно тази криза да настъпи преди изборите през 1996, но след това опасността се засилва. Независимо от това дали ще причинят катастрофа или депресия, чрез увеличаване на данъците, или чрез прехвърлянето на хиляди работни места навън, благодарение на споразумения като GATT или NAFTA,средната класа на Америка е застрашена от изчезване. Евтин труд, включително и робски труд от Китай, така смело документиран от Хари Уу, се конкурира с американския. С други думи, парите се консолидират във все по-малко ръце, така както никога не е било в историята на тази страна и света. Без реформа, американската средна класа скоро ще изчезне, като останат изключително малко богати и много бедни хора, което вече е реалност в повечето части на света. Години наред, конгресмени, президенти, индустриалисти и икономисти отправяха подобни предупреждения. Религиозни лидери също осъзнаха опасността. 

През 1889, по времето на Уилиам Дженингс Брайън, папа Лъв XIII казва: „От едната страна е групата, която притежава властта, защото притежава богатството.Тя държи в ръцете си труда на хората и тяхната търговска активност, манипулира за своите собствени облаги и цели всички източници на снабдяване и има представително мнозинство в държавните институции. 
От другата страна са бедстващото и обезправено множество, оскърбени и страдащи. Алчността и лихварството, които въпреки че многократно са били осъждани от църквата като грехове, съществуват под различни форми и днес и се прилагат от ненаситни сребролюбци. По този начин, малко на брой изключително богати хора, успяха да наложат на бедстващите маси един хомот, който не е по-различен от робство.” Малко по-късно, по време на Голямата депресия, папа Пий ХІ отново засяга този проблем: 
„В наши дни се трупа не само богатство, но и една огромна власт и деспотично икономическо господство, които се съсредоточават в ръцете на малък брой хора. На тази власт не може да се противостои, особено когато се упражнява от тези, които поради това че държат и контролират парите, могат да контролират и разпределят кредитите, доставяйки по този начин кръвта и живота на икономическото тяло.Така, те са сграбчили здраво в ръцете си икономиката и не позволяват на никого да диша против волята им.” 

 

Образовайте приятелите си. 

 

Страната ни се нуждае от ядро от хора, които знаят как се манипулират парите, и които знаят решенията, защото когато влезем в депресия, ще се появят тези „консерватори”, които ще ни предложат планове, разработени от международните банкери. 

Внимавайте, когато ви предлагат златния стандарт. Защо?

 Много просто. 
Никога преди не е съществувала такава концентрация на злато извън Америка. И никога, толкова злато не е било в ръцете на международни организации, като Световната банка и Международния валутен фонд. Валутата обезпечена със злато носи само беди на нацията и връщането към нея ще бъде неправилно решение в този случай. Спомнете си, че валутата ни беше обезпечена със злато през 1929г. и през първите четири години на Голямата депресия. 

Бъдете нащрек и когато ви предлагат планове за регионална или световна валута - това е Троянският кон на международните банкери. 

Образовайте вашите конгресмени. Няколко красноречиви членове могат да накарат другите да обърнат внимание. Повечето конгресмени не разбират системата. Някои я разбират, но се влияят от облагите предоставени им от банките и игнорират проблема без да осъзнават сериозността му. Надяваме се, че дадохме своя полезен принос към националния дебат за парична реформа.

Нека всеки човек да изпълни своя дълг според възможностите си

Нека Бог ни даде светлина и ни помогне да променим себе си и нацията си. Казваме „себе си”, защото с концентрирането на все по-големи богатства във все по-малко ръце, огромен брой хора ще бъдат докарани до пълно отчаяние.Тогава хората ще станат като своите подтисници – себелюбиви и алчни. 

 

Нека да си спомняме предупреждението и да не губим от погледа си цялата картина, или както е казал папа Пий ХI: 

„Каква ще е ползата за хората от едно по-мъдро разпределение и използване на богатството, което ще им позволи да притежават целият свят, ако по този начин те изгубят душите си? Каква ще е ползата от усвояването на здравите принципи на икономиката, ако те позволят да бъдат до такава степен обладани от егоизъм, безсрамие и алчност, че чрез делата си да нарушават Божиите заповеди?”

КРАЙ.

 Източник: http://bulgarinut57.blogspot.com/search/label/%D0%A1%D0%92%D0%95%D0%A2%D0%9E%D0%92%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%90%20%D0%91%D0%90%D0%9D%D0%9A%D0%90




Гласувай:
0



1. virtuals - Монетарни Матрици и Глобален Монетаризъм
29.12.2014 18:50
Монетарни Матрици и Глобален Монетаризъм

http://virtuals.blog.bg/drugi/2014/12/05/monetarnite-matrici-i-globalniia-monetarizym.1319985
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yanakk
Категория: Забавление
Прочетен: 78386
Постинги: 36
Коментари: 21
Гласове: 54
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031