Гледам нящу оглидалоту криву ма углежда.

Сякак ми променя тялоту. Тъй. Да мъ пудвежда.

 Мат"рияла развалиха. Може да гу фнасят.

 Бръчки ми са пуявиха, да мъ загрозясат.

Не чи ногу съм суетна или пъ привзета.

 Малей, как ша му заметна камък у лицету!

Скъпо е стъклоту вечи. Сякаш им са свиди.

Зяпам, ама ут далечи. Да му са не види!

Аз съм толкува красотна, свежъ, младулика.

Пуфкава! С иднъ пухотка. Ич ни са бъзикам.

Ш" зема съ уплача начи там, прид парламента.

Ша крищя, биля ша плача чи са мъ изментили.

Истинскити огледАла, божке, няма ги. Измряха.

То преди десети доста... сякаш чи блистяха!

Преде му кату застаниш, чи кът" са угледаш...

Пък сига беля ш" си фаниш...Мани, мани, бегай! 

автор: Kalina

Аман вечи, пусту селу!
Заминавам у града!
Издукарана с капела,
с трандафори и с пола...

Фащам трена, заминавам!
Истървахти ма, биля...
Маня, тейку да прощават,
чи пипера ни поляф.

Чи ма блъсна тъй внизапну
тъзи мисла сутранта.
Кат напечи слънци лятну,
сЪрце ми са разигра.

Малку тряба да остържа
говура си, чи май срам...
Гражданка ши стана бържи,
сал да стигна еднаш там.

Алафранга ши съм, китка!
Ши ма скъсни млад граждан,
ши забрая кър, мотика
и пипера ниполян...

И ши одим тъй под ручка
на театро, на забава...
Той кола ши има, не каруца,
щот за ко муй нея плява...

Вий на нашти да ричети,
чи зимъска чак шси дода,
гат ши гътами прасету...
По-преди ни шА да мога.

От Немайкъде: Ко ма кучи тъй ухапа Късну фъф Ниделя Че риших да седна в мрака и да ви спудЕля: Тйъ са чудя и са мая Откъде да почна От кой край да ви разпрая Някой случка сочна То сакън, ни съм от село Я съм градско чедо Ма са чудя де го срещнах туй мойто говедо!? Начи вечер кат си доди Почвам от вратата: Дан та питам къде оди Ам хващай метлата! То ми вика ни са смахвай - Стопляй ми вичеря. И от пътя ми са мащай! И с чипик замеря. Ай сиктир оттука! – викам - Отде са намери! Чи гу храня ни му стига, Ам ша ми са звери! Я във банята увлизай Тука ли си йощи Санким май ни си са къпал Триста дни и нощи. То ми вика: Ши са къпя! Убу си мириша! Па ни сеща, чи край него Санким ни са диша. Не чи нещу са уплаквам Ма все й нидуволен Все за нещо му натяквям А пък той все болен. Ма какво да го напрая Все му са заричам Зорлем мий да го изтрая Ма кат го обичам? - See more at: http://bglog.net/Literatura/5910#sthash.VpfyLyv8.dpuf