Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2014 15:15 - Тайната на Кехлибарената стая
Автор: yanakk Категория: История   
Прочетен: 1833 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Оценяват Осмото чудо на света на $300 милиона image
Копието на Кехлибарената стая повтаря до милиметър оригинала. ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА 08.05.2010 На 9 май преди 65 години тълпа екзалтирани съветски войници нахлува в замъка Кьонигсберг с увереността,че там ще открият най-голямото съкровище, откраднато от родината им - Кехлибарената стая. Но не намират нито частица и от този момент започва една от най-големите мистерии в историята. Какво е станало с прочутия шедьовър, чиято цена е най-малко 300 милиона долара? Немците или руснаците са виновни за неговото изчезване? Дали не е продаден на части, или пък все още е скрит в хитлеристките бункери? Това са само малка част от въпросите, чиито отговори изследователите търсят повече от шест десетилетия. Интересът на учените се определя и от факта, че стаята е наричана Осмото чудо на света. Това става веднага, след като е подарена от пруския крал Фридрих Първи на Петър Велики през 1716 г. Петдесетте барокови панели са изработени от балтийски кехлибар и са най-сензационната за времето си новост. Стотици

 


image Детайл от украсата на легендарния шедьовър. image Екатерина Велика има основна заслуга за обогатяването на стаята с допълнителни украси, които поръчва на световноизвестния скулптор и архитект Бартоломео Расстрели. руски аристократи пристигат в Санкт Петербург

 

специално за да видят пищните орнаменти в злато, заради които стените изглеждат като танцуващи пламъци. Това великолепие заслепява всички, включително и  Екатерина Велика, която веднага след идването си на власт заповядва да разглобят стаята и да я пренесат в любимия й Зимен дворец в Царско село. Именно от там я плячкосват германските войски, които нахлуват в Съветския съюз през 1941 г. На станалата вече легендарна Кехлибарена стая е хвърлил око не кой да е, а Хитлер, и той лично заповядва Осмото чудо на света да бъде пренесено в замъка Кьонигсберг, вярвайки, че там е най-сигурното скривалище. Така войниците демонтират панелите, набутват ги набързо в 27 сандъка и ги пращат в града, чиито майстори са ги създали преди повече от 200 години. Архивите са категорични, че съкровището е съхранявано до 1944 г., когато немските власти решават да го преместят, виждайки настъплението на съветските войски. От този момент следите му се губят. Първоначалната хипотеза е, че стаята е изгоряла. Но директорът на музея в Кьонигсберг д-р Алфред Роде води много педантичен дневник и от него става ясно, че

 

огънят пламва в друга част на замъка

 

и кехлибарът остава непокътнат. Много повече са доказателствата, че панелите са разглобени за пореден път и отнесени някъде. Първоначално се подозира, че немските офицери, избягали в Южна Америка преди Нюрнбергския процес, изнасят на части стаята и я продават нелегално в Аржентина. С това се обяснява и фактът, че без да работят официално някъде, те имат пари до края на живота си. Други историци са на мнение, че кехлибарените панели, добре опаковани и защитени от влагата, и до днес се съхраняват в бункери в Германия. Трета версия гласи, че са изпратени в тайни квартири в Австрия, Чехия или Полша. Според четвърта теза съветските войски подпалили Кьонигсберг и унищожили всичко ценно в него, включително и това съкровище. В съвсем друга посока пък отвежда разследването на историци, които смятат, че стаята не само не е напускала страната, но дори е съвсем близо до Кьонигсберг - в замъка Вилденхоф, който се намира на 40 км от него. Запазено е писмо от 1944, от което става ясно, че директорът д-р Роде иска да огледа помещенията, за да пренесе там най-ценното си съкровище. Жители на близките села твърдят, че малко преди края на войната забелязали как от Вилденхоф са изнасяни големи сандъци и са закопавани в земята. Всъщност човекът, който знае най-добре съдбата на Кехлибарената стая, е Ерих Кох, гаулайтер (т.е. областен управител) на Източна Прусия, който имал богата сбирка от произведения на изкуството и бил силно заинтересуван от руските съкровища. След края на войната той е осъден и периодично си „спомнял" различни моменти от историята на десетки находки, заграбени от Съветския съюз. Едно от признанията му гласи, че стаята е преместена в бункер, който и до днес не е открит. Негови колеги пък твърдят, че панелите са потопени в Балтийско море. Дъното е огледано много педантично от съветски водолази и сандъци наистина са намерени, но в тях  имало само техническо оборудване и документи. Малко по-късно

 

Ерих Кох си „спомня" нещо друго -

 

че скъпоценните панели са отнесени в Данциг (Гданск), където са натоварени на кораба  "Вилхелм Густлоф". Той обаче е потопен от торпедо, следователно - заключава доволно Кох - кехлибарът е на дъното на морето. Полски водолази проучват и тази версия и след като откриват потъналия кораб установяват, че на него няма и следа от панелите. Кох се оказва лъжец, но не може да скрие факта, че по време на властта си е натрупал солидно количество антики и други произведения на изкуството, които е скрил в Тюрингия. В подземието на замъка Рейнхардсбрюн той съхранява колекция за милиони, но какво става с нея след войната, не е ясно. Но затова пък е ясно друго - че Кехлибарената стая не е изгоряла или унищожена, както се предполага в началото на разследването. Сътрудници на СС, замесени в историята, разкриват различни факти след войната, включително и че скъпоценните панели са пренесени на части в САЩ. Там са продадени на богати колекционери, които ги заключват и пазят като зеницата на окото си. Периодично на нелегалния пазар се появяват оферти за продажбата на части от кехлибарените панели, но полицията не може да открие следите им. Такава обява има и през 90-те години в Германия, когато адвокатът от Бремен Ханс Атерман решава да продаде малък фрагмент от стаята за 3 милиона долара. Пред властите той разказва, че е наследство от баща му -  офицер от германската армия, който взел скъпоценното парченце кехлибар от богата колекция, преди тя да бъде пратена в САЩ. На базата на тези данни и на други проучвания, изследователите са на мнение, че има голяма вероятност легендарната Кехлибарена стая да се намира отвъд Океана и да се продава периодично на малки части, за да не предизвиква интереса на властите.   Копие привлича туристите в Санкт Петербург Туристите в Санкт Петербург могат да видят точно копие на Кехлибарената стая, открито от Владимир Путин през 2003 г. Събитието беше акцент в празненствата по случай 300 години от основаването на града. Екип от най-добрите реставратори започва работата си през 1979 г., използвайки автентични снимки и рисунки на помещението. Те пресъздават до сантиметър цялостния дизайн на стаята, а за завършването на проекта помага германската енергийна компания „Рургаз", която дарява 4 милиона долара. По-малко копие на Кехлибарената стая има и на друго място - в Клайнмахнов, близо до Берлин.



Гласувай:
3



1. germantiger - Поздрави!
19.05.2014 19:00
Можехте (без да е задължително, разбира се) да заострите вниманието на четящите към историята и "генезиса" - всъщност към това, че стаята е дело на датски творец, че има предистория в германските земи много преди да бъде подарена на руския цар (споменала сте го с едно изречение).

Защо пиша предходното - просто защото бол русофили и други нефили не знаят това!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yanakk
Категория: Забавление
Прочетен: 78395
Постинги: 36
Коментари: 21
Гласове: 54
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031